Самият Доналд Тръмп обаче категорично следва пътя на Доброто. През седмицата той сподели генерирано от изкуствен интелект изображение на Исус, който го прегръща. Това стана само ден-два след като президентът пусна друга такава снимка, показваща самия него като Христос – на заден план явно вървят военните действия срещу Иран, които по медийни изчисления струват 1.3 милиона долара на минута. Нека да си припомним отново и заканата на Тръмп по адрес на Иран, че една цяла цивилизация щяла да умре – именно тази закана възмути Лъв XIV, когото, според изтекли информации, Пентагонът косвено заплашвал с вариант “алтернативен папа”. Тази закана впрочем породи сред наблюдателите и закономерния въпрос: Как постъпват генералите от Пентагона, когато главнокомандващият им дава заповеди, тежко нарушаващи Женевските конвенции? Генералите засега мълчат, а Тръмп продължи да атакува не само папата (заради “ужасяващата” му външна политика), но и италианската министър-председателка Джорджа Мелони, която нарече нападките срещу папата “неприемливи”. “Тя е неприемлива”, отсече по неин адрес американският президент в цитираното вече интервю пред Corriere della Sera. Както коментира германският Bildzeitung, след като изгуби Орбан, така Тръмп губи и втория си най-важен приятел в Европа – Джорджа Мелони.
Ако се върнем за малко при Орбан и Унгария, новините от Будапеща през седмицата породиха и много нови въпроси. В каква степен бъдещото правителство, което официално обяви “нова ера” в отношението към Украйна, наистина ще промени досегашната остра политика към съседната страна и блокадата на европейските помощи? Ще се разплете ли сюжетът около досегашния външен министър Сиярто, когото Петер Мадяр обвини, че унищожава документи, свързани със санкциите на ЕС срещу Русия? И дали Унгария наистина ще предаде на Северна Македония политическия изгнаник и бивш премиер Никола Груевски (нежно наричан от македонците “Грујо”), който има да излежава присъда в родината си, но досега се радваше на Орбановото гостоприемство?
Ето и още няколко новини от хрониката на тази бурна седмица. В Германия партията “Алтернатива за Германия” вече убедително води в допитванията, като изпреварва с няколко пункта управляващите християндемократи на канцлера Фридрих Мерц. Той самият, взрян в огромните дупки в бюджета, до края на месеца ще обяви “една от най-големите социални реформи в страната”, което може малко да повиши популярността му (ако има сериозно орязване на парите за мигрантите), но по-скоро ще продължи да подкопава и без това ниския му рейтинг, защото реформата болезнено ще засегне милиони социално по-слаби хора в страната. Притиснат до стената е и кубинският президент Мигел Диас-Канел, който предупреди САЩ да не ескалират конфликта между двете страни по военен път. “Нахлуването в Куба би имало своя цена”, каза той в интервю за американската телевизия NBC News в Хавана. Мен ако питате, в момента на забавен каданс в Куба наблюдаваме онова, което се случи в България през 1989: рухването на икономически и политически неадекватния съветски модел “социализъм”.
В Куба литър бензин струва 8 долара, месечната пенсия е 7 долара. Снимка “Дневник”.
Макар че, за да затворим кръга към неделните избори в България, сантиментите към онзи строй, към Съветския съюз и Русия и утре ще изсипят доста бюлетини в урните. Това смята и цитираният Кристоф Лорке, който казва още: “Много българи “четат” Русия не като агресивно, репресивно и авторитарно държавно образувание, враждебно към демокрацията, а като носталгично убежище, като нещо познато, като символ за мир и ред.” А Politico припомня на международната публика, че тъкмо във връзка с Русия мнозина се отнасят подозрително към лидера в допитванията Румен Радев. “Политическата му програма е загадъчна и Брюксел има основания да бъде предпазлив. Румен Радев отдавна заема за Украйна позиции, съобразени с линията на Кремъл, и намеква, че иска да внася руски петрол”, пише изданието в навечерието на утрешните избори. И британският “Телегаф” също коментира, че победа на Румен Радев “ще бъде благоприятна за Путин“.
