Въпреки технологичния прогрес алгоритмите не могат да заместят терапевтичния човешки контакт, критичен за психичното развитие. Експерти предупреждават, че прекомерната употреба на чатботове в комбинация с личностни особености крие рискове.
“Всички технологии ни излагат на непрекъсната бомбардировка и заливане от информация 24/7. Това скъсява онова, от което имаме нужда – човешкият ум е така устроен, че му е необходимо време за ментална преработка, от осмисляне и нюансиране на нашите преживявания, страхове, очаквания, надежди. Това е нещото, което ни помага да можем да метаболизираме психично едно събитие или факт”, казва клиничният психолог Велислава Донкина.
Емоционалният AI на работното място: ползи, рискове, забрани
Емоционалният AI обещава да измерва настроения, ангажираност, риск от професионално прегаряне и дори поведението на кандидатите за работа чрез анализ на глас, лицеви изражения, текст и биометрични сигнали. Затова някои работодатели го разглеждат като инструмент за по-добро управление на служители, увеличаване на безопасността и клиентското обслужване. На практика обаче технологията е толкова спорна, че Европейският съюз вече забрани използването на системи за разпознаване на емоции на работното място, с някои изключения, касаещи здравето и безопасността. Аргументите за ограничаването на емоционалния AI са рискът от дискриминация, неточни изводи за човешкото поведение и навлизане в личното пространство на работещите. Изследвания показват, че подобни системи с изкуствен интелект често грешат, могат да създадат недоверие и да превърнат грижата за хората в механичен процес на контрол.
