А Европа не е без възможности. Но използването им изисква политическа смелост, обществена подкрепа и нова степен на реализъм.
На първо място, континентът трябва по-активно да развива собствени и алтернативни енергийни източници. Втечненият природен газ от Африка – от Нигерия, Ангола, Екваториална Гвинея и Сенегал – вече достига до европейските пристанища и е част от логиката на диверсификация, която ще остане важна и занапред.
Заедно с това Източното Средиземноморие предлага значителен, макар и не безпроблемен, потенциал. Израел, Кипър и Египет развиват находища, които могат да имат значение за Европа, ако бъдат подкрепени с инфраструктура, инвестиции и политическа воля. Това няма да реши всички проблеми на континента, но може да даде допълнителна дълбочина на енергийната му сигурност – особено в свят, в който ключови морски коридори все по-често се оказват заложници на конфликти.
Войната в Иран в крайна сметка ще приключи. Но съперничеството между САЩ и Китай за индустриално и технологично надмощие няма да изчезне. А в новия свят на изкуствения интелект, центровете за данни, електрификацията и стратегическите вериги за доставки, енергията отново се връща в сърцето на икономическата мощ. Според прогнозите на МВФ от пролетта на 2026 г., енергийната изолация на Стария континент крие риск от забавен растеж и загуба на конкурентоспособност.
