Освен това намаляването на данъците върху горивата свива държавните приходи и е силно регресивно. Домакинствата с по-високи доходи шофират повече, имат по-големи автомобили и имат малък стимул да пестят гориво дори при малко по-високи цени; а още по-малко, когато цените са ниски. Но те са по-склонни да гласуват и да изразяват политически своето разочарование, а разходите на бензиностанцията са видими веднага, докато други последици от по-високите цени на енергията – като например по-големите сметки за отопление, се появяват много по-късно, като увеличението е разпределено във времето.
Така че германското правителство се стреми да върне цените под 2 евро за литър – психологически праг, след който политическа реакция може да стане по-вероятна. Други европейски страни са въвели или обмислят подобни мерки.
Някои европейски страни, като Испания, се стремят към по-ниски данъци върху производството на електроенергия, което е също контрапродуктивно, защото насърчава по-голямо потребление. Тъй като ВЕИ все още имат ограничен капацитет, това ще доведе до още повече внос на изкопаеми горива и емисии на парникови газове, като същевременно няма да направи много за ограничаване на инфлацията. Както обикновено, когато са изправени пред политически натиск, европейските лидери изоставят съгласуваността в полза на целесъобразността.
Никъде това не е по-очевидно отколкото във факта, че същите правителства продължават да субсидират възобновяемите източници и покупката на електрически превозни средства, като същевременно жертват приходи, за да смекчат пазарните сили, които естествено биха направили тези технологии по-привлекателни. Германия едновременно е предвидила 3 милиарда евро за субсидии за електрически автомобили тази година и 1,6 милиарда евро за намаления на данъците върху горивата, което пряко намалява стимула за купуване на електрически превозни средства.
