За най-ясното доказателство за маниакалното настроение на инвеститорите обаче трябва да се погледне отвъд фондовия пазар и към търговията с опции. Те често се описват като застрахователни договори. Една обикновена пут опция например дава право, но не и задължение, за продажба на акция на предварително определена цена на определена дата на изтичане. Това позволява на инвеститора да притежава акцията, като същевременно ограничава загубите си при срив на цената ѝ – в замяна на това, че предварително е платил за самата опция.
Днес обаче голяма част от пазара на опции е по-добре да бъде разглеждан като казино, в което играчите залагат върху движението на цените на акциите. В крайна сметка пут опцията може да бъде описана и като залог, че към датата на изтичането ѝ пазарната цена на съответната акция ще бъде по-ниска от предварително определената цена. Ако това се случи, може да купите акцията на пазарната цена, да я продадете на по-високата страйк цена и да приберете разликата. Ако не се случи, оставяте опцията да изтече без стойност и губите сумата, която сте платили за нея. Обратно, кол опцията, която дава право да купите, а не да продадете акция, представлява залог за покачване на цената.
Какво показва пазарът на опции върху акции
Търговията с опции върху акции преживява бум. Обемите, отчетени през 2025 г. от OCC – голяма американска клирингова компания – са почти двойно по-високи от тези през 2020 г., която беше рекордна година. През 2026 г. те са напът да достигнат още по-високи нива. А търговията с ултракраткосрочни контракти, които са отлични за спекулации, но почти безполезни като застраховка, се разраства още по-бързо. CME Group, оператор на пазар за деривати, изчислява, че броят на сделките с опции върху индекса S&P 500, изтичащи в същия ден, е бил 3.7 пъти по-висок през 2025 г., отколкото през 2021 г.
Въпреки всичко това застрахователната функция на опциите би трябвало да означава, че пут опциите остават по-търсени от кол опциите. Малко институционални инвеститори имат нужда да се застраховат срещу внезапен скок в цените; много повече – например университетски дарителски фондове – се нуждаят от защита срещу сривове. Освен това пазарите обикновено се покачват бавно, но се сриват бързо, което прави пут опциите по-ценни от еквивалентните кол опции. И не на последно място, институциите, които търсят подобна защита, обикновено са много по-големи от спекулантите, преследващи бърза печалба, и следователно оказват по-силно влияние върху пазара.
Затова е забележително, че средната кол опция върху акции от технологично ориентирания индекс Nasdaq вече е почти толкова скъпа, колкото и средната пут опция. Това означава, че участниците в “казиното” търгуват толкова агресивно, че тяхната активност надделява над тази на далеч по-големите купувачи на застраховка – и че те залагат, че цените ще полетят към Луната или дори към Марс. Пазарното парти навлиза във фазата, в която нещата започват да излизат извън контрол. Възможно е това да продължи още известно време. Но колкото по-дълго се отлага махмурлукът, толкова по-болезнен ще бъде той.
