Какви са практиките в България?
За съжаление, регенеративните практики у насвсе още са нишови и ограничено прилагани, въпреки че точно България е сред страните, където рискът от суши, порои и почвена деградация расте, казва Рачков. Структурата на българското земеделие остава силно концентрирана в растениевъдството, като малък брой култури (пшеница, царевица и слънчоглед) заемат голям дял от обработваемите площи. Това насърчава монокултурни модели, които са по-уязвими и създават условия за ерозия, загуба на органична материя и зависимост от торове и пестициди.
Когато към това добавим демографската криза в селата и тенденцията към окрупняване на стопанствата, става ясно, че промяната трудно ще дойде “отвън” – тя по-скоро трябва да се случи вътре в съществуващия модел, чрез по-щадящи почвата практики. За да е успешна тази адаптация, смята специалистът, в нея трябва да се включат основно едрите поземлени собственици и арендатори в земеделието. Точно тук по думите му регенеративното земеделие може да бъде една от работещите посоки: не като идеологическа алтернатива, а като инструмент за намаляване на риска – по-стабилни добиви, по-добро задържане на вода и по-малка уязвимост при суша и порои.
Стари методи с нови инструменти
Много от методите, днес наричани регенеративн”, съществуват от векове – покривните култури и оборският тор са използвани от хилядолетия, а земеделието без оран – от десетилетия. Разликата днес е в прилагането им с помощта на съвременни технологии, по-добро оборудване и нови научни знания. Регенеративното земеделие обаче не е сбор от технически трикове, а цялостна промяна в мисленето – подход, който разглежда земеделието като част от по-широка екологична мрежа.
Регенеративните фермери обикновено се стремят да нарушават структурата на почвата възможно най-малко: те избягват обработката, която нарушава сложната мрежа от червееви дупки, гъбични хифи и лабиринт от микроскопични въздушни джобове, а също така избягват обилно торене или пръскане. Отглеждат различни култури, често едновременно на един и същ терен, и вярват, че пашата на животни е от съществено значение за подобряване на здравето на земята, обяснява експертът.
Но регенеративното земеделие не е и готова рецепта, а изисква внимателно адаптиране към местния климат, почви и воден режим – особено в региони, подложени на суши и други климатични крайности – какъвто все по-често е и българският контекст.
Устойчиво земеделие: начин за оцеляване за фермерите
Освен че здравите почви дават по-качествена храна, почви с високо съдържание на органична материя дават и по-стабилни добиви при климатични колебания. Затова и регенеративното земеделие все по-често се превръща в инструмент за оцеляване на обикновени фермери.
