- Известният десерт е една от емблемите на Русе, като първо се е предлагал в луксозния хотел “Ислях-хане”.
- Рецептата е дело на австро-унгареца Коста Гараш, но за него не се знае много.
- Регионалният музей в Русе пази два варианта за приготвянето на тортата – с “готов” шоколад и с какао.
Когато за първи път преди много време чух за това, че тортата “Гараш” се прави без брашно, не повярвах. Нямаше как тези блатове, обилно залети с шоколадова глазура, да не са от брашно. Но факт, не са – нямат и грам брашно. Това е един от най-интересните факти, свързан с прочутия десерт. По-интересният е свързан с нейния произход – който всъщност е български. От Русе. Но ще стигнем и дотам.
Позвъняването ми в Държавния архив – Русе, сякаш е очаквано. За тях темата също е важна и също – повод за гордост. Представям се и казвам, че звъня, защото знам, че грижливо пазят много любопитни истории, а тази, свързана със създаването на десерта от австро-унгареца (разбира се, сладкар) Коста Гараш някъде около 1900 година, е една от тях. Питам наистина ли рецептата за прословутата торта “Гараш” се пази в тамошния архив, като тайно се надявам да се сдобия с нея. Учудващо обаче – оказва се, че архивът в Русе не съхранява такава рецепта. Това било твърдение, което някак през годините добило легитимност, но всъщност не отговаряло на истината. Разочарована съм, признавам им и моля все пак да разкажат повече, защото именно те са хората, които пазят тайните от миналото. Така и не успявам, но това не е повод за тревога, защото подробностите изскачат отвсякъде, най-малкото всяка година в града се провежда празникът на торта “Гараш”.
Един сладкар, един хотел, един десерт
Смята се, че оригиналната рецепта на “Гараш” е създадена в крайдунавския град от сладкаря Коста Гараш. Липсват много подробности за това точно кога след Освобождението той е стъпил на българския бряг и какво го е довело тук, но се знае, че е работил в известния хотел “Ислях-хане” в Русе. Виенската мебел, голямата зала на първия етаж, която често била използвана за приеми, балове или представления, както и ресторантът привличали знатни гости, затова и менюто трябвало да е изискано. В “Ислях-хане” обичали да гостуват Иван Вазов, Хенрик Сенкевич и други, а княз Александър Батенберг давал приеми за някои от своите гости. Някъде по това време Коста създал и неговата “Гараш”, която много наподобява виенската торта “Сахер”. Блатовете, приготвени само от белтъци, захар и фино смлени орехи, придават плътност, без да правят десерта тежък, въпреки обилната шоколадова заливка и сладкия пълнеж от масло, шоколад, жълтъци и по една от най-старите запазени рецепти – каймак. Дали Коста Гараш се е вдъхновил от виенския десерт за своята торта, историята не е категорична.
Източник:
Shutterstock
