Тъй като лидерите на “Да, България” прехвърлиха на Василев отговорността да разреши казуса, а откъм ДСБ запазиха пълно мълчание по него, на председателя на ПП се наложи сам да реши спора. “Говорих с лидерите на ДБ – Атанас Атанасов и Божидар Божанов. “Да, България” и ДСБ не са постигнали обща позиция кой от техните кандидати да влезе в парламента. Съжалявам за това, защото това решение трябваше да бъде на нашите партньори от ДБ. Не е моя работа като лидер на ПП да избирам между техните кандидати. Като уважение към гласа на пловдивчани, които поставиха ПП-ДБ над ГЕРБ и ми гласуваха лично доверие с над 5000 преференции, избрах да стана депутат от Пловдив.”, написа Василев на страницата си във фейсбук. Той добавя и, че този казус е предизвикал “грозни изказвания и нападки” и даде за пример поведението на ПП по аналогичен казус от изборите в столичния 24-ти избирателен район, където кандидатката на “Да, България” Ана Бодакова стана депутат като измести с преференции Васил Пандов от формацията на Василев.
Размина ли се раздялата
Покрай този случай обаче отношенията между трите партии се обтегнаха и дори се заговори за възможно разцепление и отделяне в две самостоятелни парламентарни групи в новия парламент. Слуховете за евентуална раздяла съпътстват от години трите партии, винаги, когато се появи някакво напрежение между тях. А в отиващия си парламент те даваха достатъчно поводи за подобни съмнения особено към края на работата му. Двете съставни части на коалицията – ПП и ДБ правеха отделни изявления в Народното събрание и имаше случаи, когато дори не съгласуваха помежду си законодателни инициативи. А преди вота направи впечатление, че на места водят и паралелни предизборни кампании.
Тези слухове обаче засега бяха опровергани от “Да, България”, които разпространиха позиция на Националния съвет на партията (широкото ръководство) преди Василев да обяви официално решението си. В нея поискаха трите партии да подпишат коалиционно споразумение, чрез което да се създадат общи органи, механизми за вземане на общи решения, правила за работата на парламентарната група, както и критерии за номинация на кандидати, единна кадрова политика и премахване на партийните квоти при следващи избори. Този механизъм на функциониране на коалицията според партията трябва да се пренесе и върху местните структури на трите формации. Нещо повече – от “Да, България” предлагат да се изработи пътна карта за превръщането на коалицията в “единен десноцентристки политически субект.
В документа има и изброени законопроекти, които депутатите на “Да, България” трябва да внесат. Между тях са промени в Закона за съдебната власт с нови критерии за избор на членове на Висшия съдебен съвет, както и препоръката народните представители на партията да “внесат и отстояват десни мерки към проекта на държавния бюджет”.
