Така, изглежда, вече има видими спадове на цените – от порядъка на 20% и дори повече на места. За сравнение, средните сделки в Добрич през 2024 г по данни на НСИ са се случвали при над 1800 евро за дка, а в Силистра – при над 1300 евро/дка. Над 1000 евро са били цените за декар в Русенско, Разградско, Варненско, Монтанско.
Иначе въпреки по-високите цени през последните няколко години България като цяло се позиционира в долната половина по този показател сред държавите в ЕС – на нива, почти идентични с тези в Румъния. В региона значително по-скъпа е земята в Гърция, а средното за ЕС ценово ниво е двойно по-високо от това в България. Най-скъпи традиционно са нивите в Холандия, Португалия, Ирландия, Австрия (виж графиката).
“Пазарът остава фрагментиран, като в повечето случаи има различни цени дори по землища”, каза още председателят на БАСЗЗ. В Южна България например цените са традиционно доста по-ниски, но там също има отделни общини, които са близо до цените в Северна България. Наблюдава се и интерес към землища в част от областите Стара Загора и Ямбол поради добрите климатични условия и добиви в последните години.
Прогнозата е за взискателен пазар от страна на купувачите, с които ще се съобразяват и продавачите. Иначе казано – сделките ще се сключват “по-бавно”, като ще се обръща внимание на качеството на земята, местоположението, добивния потенциал, възможността да се ползва и отдава от следващата земеделска година.
Новите фактори
На пазара на земя изникват и нови фактори – както глобални, така и специфични за България. Глобалните са цените на земеделските култури, екоизискванията и като цяло политиката на ЕС в земеделието, както и геополитиката в района и в света. “Всяко покачване на цените на земеделските култури води до покачване на печалбите в земеделието, като това рефлектира върху доходността и цените на земеделската земя. Осезаемо е и влиянието на европейската политика в земеделието, например въвеждането на Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM) в ЕС оказа осезаемо влияние върху цените на торове и оттам и конкурентоспособността не само на българското, но и на европейското земеделие. Блокадата на Ормузкия проток доведе до покачване на цените на горивата и торовете, дали ще рефлектира върху цените на земеделските култури предстои да видим”, обясни председателят на БАСЗЗ.
