Културата на сравнението
Съдържанието в социалните мрежи често е и повод за сравнение, не трябва да забравяме, че това, което споделят и инфлуенсъри, и обикновените хора, изглежда автентично, но всъщност е добре филтрирано. “Постоянно гледаме перфектни домове, щастливи деца, майки, които готвят здравословни манджи за децата си и спазват строг режим. Започваме да се чувстваме неспособни и несправящи се”, отбелязва Невена Русева, майка на тригодишно момиче. Във виртуалния свят чуждите деца сякаш се развиват правилно, а другите родители винаги намират баланс между кариера, домашно приготвена храна и дори грижа за себе си. Днешният родител не се пита само “Добре ли е детето ми?”, а и “Изглежда ли, че се справям достатъчно добре спрямо останалите?”.
“В практиката си постоянно срещам хора, които се опитват да са перфектни и си мислят, че когато бебето се разплаче, това вече е провал, което не е вярно”, казва Виолета Загорова. Тя допълва, че самият стремеж към перфекционизъм в родителството е обречен на провал, и съветва да се доверим повече на децата си, че ще се справят, или на средата, че все някой ще се отзове и ще им помогне, ако са в нужда.
Може ли да контролираме какво ще се случи
Нуждата от контрол безспорно засилва тревожността. “Животът така или иначе е непредвидим, а тук контекстът, в който живеем в България, още повече ни създава усещане на несигурност. Опитваме се да предотвратим проблемите, като ги предвидим, но това е невъзможно и попадаме в затворен кръг, на повишено напрежение”, казва Бояна Петкова. Психолозите съветват да се фокусираме върху нещата, които зависят от нас. Например ако се страхуваме от катастрофи, да направим всичко възможно детето да е винаги обезопасено с подходящите за него колан и столче и да спазваме правилата за движение по пътищата, другото не е в нашия контрол. “Колкото повече приложения имаме в телефона да контролираме от разстояние уредите си вкъщи ли да следим телефона на децата си, толкова повече си създаваме измамното усещане, че наистина имаме контрол, какъвто всъщност нямаме”, казва Виолета Загорова.
А и опитът за прекалено контролиране може да има обратен ефект – вечното присъствие, макар и през телефон, се явява в живота на детето като постоянен мониторинг. “Смятам, че това добавя негатив и за детето, и за родителя. За детето – защото е сякаш неотлъчно наблюдавано. Автентичността на преживяването е свързана и с това да си му едноличен собственик и да споделиш, ако искаш. А ако не искаш – да имаш възможност да не го направиш”, казва Галя Недялкова. И допълва, че може би неволно отнемаме частично правото на децата да се отделят от нас и ги задържаме по-дълго далеч от това да са независими.
