Елена Маринова, директор на Националната финансово-стопанска гимназия, също смята, че темата не се изчерпва с теоретични знания, а изисква развитие на практически умения като отговорно вземане на решения, планиране, предприемаческо мислене и критично отношение към информацията. За нея най-ефективният подход е финансовата грамотност да бъде интегрирана в различни учебни предмети и съчетана с практически дейности, казуси и симулации, тъй като учениците учат най-добре, когато разбират смисъла и практическата стойност на това, което усвояват, а училището трябва по-често да излиза извън класната стая и да се свързва с реалния живот.
Финансовата грамотност не може да бъде усвоена бързо или еднократно, тя е дългосрочен процес на изграждане на знания, навици и нагласи, казва експертът по финансова грамотност Искра Едрева от Българската асоциация на експертите по предотвратяване на финансови престъпления. В този контекст обучението е особено важно, тъй като в дигиталната среда и директните, и по-софистицираните измами с финансови услуги и продукти се увеличават.
Едрева смята, че финансовата грамотност трябва да бъде интегрирана по-целенасочено в учебните програми, като се създадат отделни и ясно дефинирани модули, например “Лични финанси”, вместо темите да остават разпилени и трудно разбираеми за учениците. Но тя също вижда проблем и в това, че в българското образование има силен фокус върху теорията за сметка на практическите умения, които да ангажират учениците.
Искра Едрева обръща внимание и на съдържателните пропуски в обучението – липсата на задълбочено разглеждане на теми като кредити, инвестиции, финансови измами и управление на личен бюджет, които са ключови за ежедневието на младите хора. Според нея е необходимо още в ранните етапи учениците да усвояват базови понятия, а в по-горните класове да развиват умения за бюджетиране, сравняване на финансови продукти и разбиране на рисковете.
