“В деня след като Дейвид почина (10 януари 2016 – бел.ред.) телефонът ми не спираше да звъни. Всички искаха да знаят за него. Бях изтощена от цялото това внимание. Никой не се интересуваше от мен и моята работа. Вие сте първият журналист от дълго време, който се интересува от моята история”, казва берлинската дизайнерка и контракултурна икона Клаудия Скода при срещата ни в Берлин, десет дни преди десетата годишнина от кончината на легендарния изпълнител.
Клаудия Скода е родена през 1942 г. в Западен Берлин и до 18-годишна живее в сиропиталище. През 70-те и 80-те тя се превръща в култова фигура в ъндърграунд средите на Западен Берлин. Като моден дизайнер, Скода се занимава с плетене и дрехите ѝ носят духа на пънк музиката, която по онова време владее града. Скода се присъединява към комуна и заживява с още петима души в изоставена фабрика в квартала Кройцберг, наречена fabrikneu (от немски – нова фабрика), която е берлинския еквивалент на Фабриката на Анди Уорхол. Скода, която е част от доминиращата пънк сцена съвсем естествено попада в орбитата на електронни банди като Ash Ra Tempel, Kraftwerk и Tangerine Dream, а впоследствие се сприятелява с Дейвид Боуи и Иги Поп, които идват в Берлин през 1976 г. В близо трите години, в които Боуи и Поп живеят и работят в Берлин, Клаудия прекарва значително време с тях, като Поп дори живее известно време с приятелката си и Скода във fabrikneu.
Интервюто със Скода провеждаме в малкия ѝ апартамент в центъра на Берлин, в който тя живее и работи през последните 16 години. Централно място в коридора на апартамента, обзаведен с авангардни модернистични мебели, заема огромна фотография на Дейвид Боуи по време на снимките на The Man Who Fell to Earth (1976), в който той изпълнява главната роля. На отсрещната страна е портрет на Клаудия от близкия й приятел и колега – германският дизайнер Волфганг Йооп.
Източник:
Claudia Skoda / SMB / Kunstbibliothek
Преглед на оригинала
Как се запалихте по модата? Доколкото знам, сте самоука, нали?
През 50-те и 60-те модната сцена в Западен Берлин не беше особено развита и затова започнах сама да правя дрехи. Баща ми беше шивач, но аз никога не съм искала да шия, така че се насочих към плетенето. Дрехите, които правех, бяха доста необичайни за времето и пресата започна да им обръща внимание. Онези години бяха много специални в Берлин. Живеех на ул. “Уланд”, която беше център на младите актьори, театрали и музиканти. По-късно се преместих на ул. “Цосенер”, където започнах да живея в комуна. Бяхме шестима души. С нас беше и Джени Капитен – една от музите на фотографа Хелмут Нютон. Джени живееше там, заедно с мен и моя съпруг Юрген. Той беше учил скулптура, но по онова време работеше в областта на интериорния дизайн. С нас живееха още режисьора Райнхард Бок, художничката Ангелик Ример и Клаус Крюгер, гаджето на Джени Капитен, който беше барабанист и свиреше с Tangerine Dream и други банди. Вратите ни винаги бяха широко отворени и много музиканти идваха и често оставаха да нощуват. Един ден Дейвид Боуи дойде в Берлин. Тогава не знаех кой е, но Клаус имаше среща с него. Боуи искаше да научи повече за музикалната сцена в Берлин и дойде с Иги Поп и асистентката си Корин “Коко” Шваб. Станахме приятели и често започнахме да излизахме вечер.
