Фредерик дьо ла Мюр носи годините, опита и историите си с лекота. “Има два аспекта на моята работа – тя отразява ежедневието на дипломатите, но същевременно служи и за целите на медиите. И двете страни трябва да имат доверие, а то се изгражда постепенно. Годините на опит със сигурност помагат за това”, казва фотографът, който има държавно отличие като фотограф на Министерството на външните работи на Франция между 1982 и 2019. Той е носител, или по-скоро кавалер на Националния орден за заслуги и на Ордена на Почетния легион. “Чувствах голяма свобода в работата си, въпреки че журналистите често мислеха, че има скрит смисъл, когато снимам лидерите.”
Роден е през 1957 г. в малкия град Сюрен, в близост до Париж. Купува си първия фотоапарат още като ученик с парите, спечелени по време на гроздобер. Минава време, докато усети снимането като призвание. Като студент по право той често обикаля Европа на стоп и документирайки пътешествията си, започва все повече да се замисля, че това може да бъде бъдещето му. През 1978 г. печели стипендия, която го отвежда към двумесечно посещение в Япония, впоследствие прави изложба в “Помпиду” в Париж и фотокнига със заснетото в Япония. “Усещах, че пред мен се отварят все повече врати. Тогава направих избора да последвам фотографията като професия, а не да завърша право.” След две години на свободна практика, попада на обява за фотограф към Министерството на външните работи и това води до най-дълготрайния му професионален ангажимент.
Ахтопол, 2003
Фотограф
:
Фредерик дьо ла Мюр
Тогава Франция се намира в период на промени. През предходната 1981 г. Франсоа Митеран печели президентските избори, а мандатът му следва обещания на избирателите курс вляво: вдигане на пенсиите и помощите, разширяване на правата на работниците, либерализиране на медиите; същевременно безработицата остава проблем.
“Когато започнах да снимам за външното министерство през 1982 г., Митеран тъкмо беше започнал да управлява”, казва Фредерик дьо ла Мюр, който помни приповдигнатостта във въздуха тогава. “Социалистите да бъдат на власт беше една сбъдната френска мечта, тъй като след Втората световна война управлението винаги е било дясно. А десницата беше доста стресната от Митеран, особено когато той включи към управлението комунистическата партия.”
