От ЕВН посочват, че уредбата не предвижда специално възнаграждение за дейностите на оператора по споделянето на енергия, което изисква прецизиране на ценовата рамка от регулатора. Основните предизвикателства са не само от технически, но и от регулаторен и оперативен характер. Това включва осигуряване на подходящо измерване, надеждна обработка на данни, координация между операторите, доставчиците и координаторите на балансиращи групи, както и устойчива рамка за покриване на разходите за услугата.
Резултатът – до момента в “ЕРМ Запад” и ЕВН не са постъпили никакви заявления от енергийни общности за регистрация, а в “Енерго-про” има само едно (заявлението на Тодор от Габрово).
Проблемите на ниско напрежение
Наличието на образци и правила е най-малкият проблем на електроенергийната система. Преносната и разпределителната мрежа е трагедия, коментират за “Капитал” специалисти. Фонд “Сигурност на електроенергийната система” не изпълнява своята цел, с която беше създаден през 2015 г. Той трябваше, освен да стабилизира НЕК заради разходите по преференциалното изкупуване на ток от ВЕИ, и да акумулира средства за обновяване на мрежите, което не се случва, обясни Симеон Бундаков от “Еко енергия солар”.
Загубите по електропреносната мрежа за пренос са големи, защото токът идва от големи инсталации, а не от местни източници, посочват експертите. Трафопостовете са натоварени и заради бума на строителството, а обновяването изостава с десетилетия. Производителите на енергия трябва да бъдат задължени да помислят и с енергиен баланс да покажат, че това, което произвеждат, ще се използва на територията на трансформаторния пост, а не да пренасят енергията, което води единствено до загуби, коментира Бундаков.
