От хладилна чанта до компания
Ученическото състезание му дава нужния тласък да започне. След победата Паунов получава предложение от инвеститори от състезанието за 5 хил. евро в замяна на дял от бъдещата му фирма. Той отказва и тръгва по пътя към създаването на сладоледа сам. В началото приготвя продукта в домашни условия, разнася го в хладилни чанти и го продава на приятели и познати. Интересът към продукта идва бързо, но за да започне истински бизнес, са необходими оборудване, производство и финансиране.
Първоначалната инвестиция – около 1500 – 2500 евро лични средства, се оказва крайно недостатъчна и Паунов е принуден да намери други начини. Получава подкрепа от роднина в размер на 2500 евро, а впоследствие прибягва и до кредит. По-късно инвеститорите, участвали като жури в ученическото състезание – фондът Vitosha Venture Partners – се връщат с ново предложение от 30 хил. евро срещу 10% дял в компанията. Този път Паунов приема офертата, а с това Ice Pro прави първите си по-сериозни стъпки в превръщането му от идея към бизнес. “Видях, че ако искам наистина да направя нещо истинско, няма как да стане по този начин. Трябва вече професионално оборудване”, казва Паунов.
След като се сдобива с първоначалното оборудване – бус, машини и фризери – се появява нуждата от магазини и хранителни вериги, които да предлагат и разпространяват продукта му. За малък бранд без история и разпознаваемост влизането в търговските обекти се оказва значително по-трудно от самото производство. Една от пречките при навлизането на пазара се оказва самият модел на дистрибуция – в много случаи Паунов трябва да осигури собствен фризер за всеки обект, ако иска Ice Pro да бъде предлаган там.
Средствата от кредита насочва към отваряне на щанд в търговски център, но в кратък срок стига до извода, че локацията не е оптимална за продукта. Впоследствие обектът е затворен, а фокусът се измества към други канали за разпространение и развитие на бизнеса.
