На негово място това мускулесто движение е сътворило месиански, старозаветен Исус. Той вече не е разпнатият защитник на онеправданите, а Главнокомандващ на армии. Традиционният християнски светоглед, който намираше духовната сила в смирението, милосърдието и устояването на трудностите, е ефективно обърнат с главата надолу. В този нов елитен протестантизъм военната мощ, капиталът и абсолютната власт са истинските източници на сила. Фокусът се е изместил изцяло от бедните и масите към богатите и могъщите, за да се налага праведността отгоре надолу.
Реставрацията на Божествения декрет
Когато Доналд Тръмп подхвърли пред пастори на великденски обяд в Белия дом: “Вече ме наричат крал”, това беше нещо повече от стрела към политическите му критици – беше позоваване на мощен теологичен прецедент.
Исторически реформаторите понякога са се обръщали към идеята за нацията, търсейки в старозаветните монарси модели за управление. Днес тази идея е мутирала в стремеж да се възстанови концепцията за Божествен декрет. Влиятелни фигури в рамките на това движение виждат своите лидери не просто като избрани длъжностни лица, а като избрани да управляват с небесен мандат. Като третират човешката история като телеологичен разказ – с предопределен, божествен край, те си дават позволение да действат извън обичайните граници на демократичното смирение.
Цената на “мускулестата” вяра
Крайната последица от тази теология е предефинирането на християнската сила. В тази обърната наопаки рамка смирението и благотворителността са отхвърлени като “политическа коректност” на секуларния свят. Консерватизмът триумфира за сметка на благоприличието, а християнството – за сметка на милосърдието.
