Това се случва, докато държавата работи в условията на удължителен бюджет, в който се използват миналогодишните разчети, но реално има значително по-големи разходи заради влезли в сила увеличения – за заплати в публичния сектор, пенсии и други. Т.е. България е в спирала, в която държавните разходи (особено социалните) растат по-бързо от икономиката и приходите от данъци. И то в момент, в който все повече икономисти предупреждават, че заради войната в Иран има риск от по-висока инфлация и по-слаб икономически растеж. А цената, на която се финансира правителството, започна да расте.
Затова и една от нелесните задачи на новото правителство е бързо да състави редовен бюджет, който не просто да продължи сегашните политики, а да предприеме и структурни реформи, които да стабилизират фиска. В последните години се разчиташе основно на ръста на икономиката и на инфлацията да компенсират растящите разходи, а когато положението започваше да излиза извън контрол единственото, което правеха финансовите министри, беше да режат парите за инвестиции. Опитът на предходния редовен кабинет да вдигне приходите през по-високи данъци пък завърши с масови протести и оставка.
В предизборната програма на “Прогресивна България” се обещава данъците да останат ниски и плоски, както и да се работи в посока към балансиране на бюджета. Това е процес, който изисква време, и за да се случи, основите трябва да се поставят още с проектобюджета за тази година. И то на фона на очаквания за забавяне на икономиката и от друга страна – за запазване на жизнения стандарт на хората. Но все пак като начало може да се премахнат всички автоматизми за увеличения на заплати в отделни сектори, записани в ресорните им закони. Както и да се преосмисли инвестиционната програма за общините, която набъбна до над 4 млрд. евро, зад които не стои и един ред анализ какво и защо се финансира и какъв ефект се очаква след това.
Според ИПИ бюджетът трябва да се изготви и без вдигане на осигуровките, с ясен ангажимент за спазване на фискалните правила и посока за свиване на администрацията и неефективните разходи в публичния сектор.
Инфлацията и енергийните цени: какво може да се направи от новата власт
Едно от първите изпитания пред новото правителство на Румен Радев няма да е нито конституционно, нито кадрово, а чисто икономическо: как да овладее инфлационната вълна, идваща най-вече през горивата и енергията. След удара по Иран на 28 февруари и напрежението около Ормузкия пролив цените на петрола са около и над 100 долара за барел, а в България дизелът поскъпна с близо 40%. По данни на НСИ годишната инфлация през март стигна 4.1%. Министерството на финансите също предупреди, че кризата в Близкия изток ще означава по-висока инфлация и по-слаб растеж през 2026 г.
